автор: pastirka

С преклонение и благодарност към всички
медици, за които професията в жестоката
ковид-пандемия е не само дълг, а и човещина!

Задъхва се животът интубиран
и моли се за въздух подарен.
А утрото зловещо е минирано
от страх дали ще има следващ ден.

И бъдещето включват на система,
преливат вяра и имунитет
медиците в скафандри, но отнема
последен дъх пандемия без ред.

Дори не знаят откога са тука.
Над маска гледат само две очи,
в които, не приела смърт, блещука
загриженост, че всеки край горчи.

Подават те ръка да се изправи
живота, влязъл в този луд кошмар.
Сълзите скрити стават по-корави,
постигнали победа като дар.

В спасения – уплашен и разплакан –
остава дълго ужас да пищи.
Дано прегръдка вече не отлагат
децата с нежни майки и бащи.

04.2021