Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Solariya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13937

Онлайн са:
Анонимни: 404
ХуЛитери: 3
Всичко: 407

Онлайн сега:
:: marathon
:: LeoBedrosian
:: malovo3

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГара Левски
раздел: Разкази
автор: milyovelchev

Случи се в една мразовита нощ на гара Левски. Пристигнах с влака от Варна около полунощ. Връзката за Ловеч беше след четири – пет чàса.
Ужасен студ! Чакалнята – неотоплена, печката на твърдо гориво – отдавна загаснала. Това не пречеше на няколко човека да потропват около нея, да потриват и протягат ръце. Други крачеха нервно, прегърбени и унили; току присядаха уморено по пейките, но скоро ставаха, разтриваха вкочанени ръце и крака и пак запристъпваха.
Вниманието ми привлече една дама на средна възраст. Стилно облечена, хубава прическа, а и тя самата – красива, семпло гримирана. Измори се да крачи из чакалнята и седна. Мигом до нея се присламчи един бездомник. Дрипав, мръсен, грозен… Видях погнуса в очите ѝ и не се учудих, че бързо се отдръпна в края на пейката. Дрипльото сгуши глава между реверите и само козирката на каскета му остана да стърчи.
По някое време излязох да изпуша една цигара навън, но с лице към чакалнята видях сцената, която никога няма да забравя.
Тя се огледа и като видя, че никой не я наблюдава, леко се приплъзна обратно. Огледа се – и пак. И пак! Докато накрая се долепи до смръдливия, мръсен, бълхясал бездомник, притисна морско-синьото си манто към него и намерила желаната топлинка, притвори блажено клепачи. Това ме потресе! А той дори не помръдна, не я погледна. Само раменете му странно започнаха да се издигат и спускат. Вдишваше и издишваше, вдишваше и издишваше… Дълбоко, развълнувано. Защо ли? Дали от аромата на нежния женски парфюм, или от мисълта, че една красива жена се докосва до него?
„Гледай ти, гледай ти! – помислих си. – Ето как едно и също място, в едно и също време (в случая – чакалнята на гара Левски в тази мразовита нощ) за едни може да бъде Ад, а за други – Рай!“


Публикувано от anonimapokrifoff на 28.06.2021 @ 10:26:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   milyovelchev

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.09.2021 год. / 01:21:32 часа

добави твой текст
"Гара Левски" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.