автор: lirik1

По ръба на синьото с две куки
две куки назаем взети
предеше
кукувича прежда
побеляла самотата на Мойсей
Хриптяха спомени неистово и
сенките протягаха ръце
В окото на змията
аз зърнах
Еднорога на Съдбата

Кълвач трака по кората на липа
И сенките изгърбени
с лица
изсъхнали от времето
скрих в горещото на бяла пепел

Любов и свобода са в тишината
на Химера - измислица
на мрака
и врана ще изкряска остро

И разчупи
на парченца
стъклени сърцата
на призрачни калейдоскопи

И тогава

в молитвите си ще те спомена

О мили Боже

За долетя отново в топлото гнездо

Гнездото на Слънцата от божествени смарагди

от брега...