Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Solariya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13937

Онлайн са:
Анонимни: 412
ХуЛитери: 0
Всичко: 412

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтписаното
раздел: Разкази
автор: milyovelchev

Дълго спориха попът и клисарят как да бият камбаната за Отписаното. На двадесет и четири години, Бог да го прости, трябваше да бият като за мъж, по три пъти. „Но то си е дете“ – настояваше попът. Клисарят неохотно склони и започна да бие по веднъж, като за дете.
Спас му беше името на Отписаното, но преди двайсет години два коня, заедно с каруцата, пълна с жито, минаха през него. „Отпиши го! – рекоха на майка му. – От това повече човек не става. Гледай си другите момчета! Те да са ти живи и здрави.“ Трима сина роди Неда. Спас ѝ бе най-малкият. „Бог го е записал, Той ще го отпише. Аз не мога“ – отвръщаше през сълзи. Така му остана прякорът, но майка му не го отписа. Една година го обръщаше като тесто в коритото, с лъжичка го хранеше, на гърба си в цедило го носеше. Не я чуха да се оплаче, не я видяха да се намръщи. Пееше му, приказки му разказваше, в скута си го държеше, прегръщаше го, целуваше го. И то, Отписаното, оживя. Не можа пак да проговори. Мучеше и нищо не му се разбираше, но след две – три години Неда го научи да пише и така общуваше с другите. Проходи чак на осем, но влачеше единия крак и само се подпираше на него. Прегърбен, гръдният кош – смачкан… Не можа и да израсне много. Остана си дребен, като дете. Завърши гимназия с отличие, после задочно библиотекарство и го назначиха в читалището. Неда грейна от щастие.
Къщата им беше в края на селото. Така и не се разбра от къде е дошъл огънят. Първо се подпалила плевнята, после вятърът бързо го прехвърлил на покрива.
– Неда е вътре! – крещяха съседките.
Огнени езици се издигаха към небето, керемидите започнаха да пропадат, гредите да се трошат…
Не го видяха кога е дошъл. Братята му плачеха и се държаха за главите. Отписаното повлече сакатия си крак и се шмугна в къщата. Дълго се бави, но когато излезе с майка си на рамо, вик на облекчение се изтръгна от гърлата на хората.
– Спас му е името – прошепна Неда, когато дойде в съзнание.
Спас обаче повече не отвори очи. Призори почина.
Попът се съгласи с клисаря: „Мъж е това момче.“ И забиха камбаната по три пъти, като за мъж.


Публикувано от Administrator на 26.06.2021 @ 15:46:15 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   milyovelchev

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.09.2021 год. / 02:14:11 часа

добави твой текст
"Отписаното" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Отписаното
от libra (libra@dir.bg) на 23.07.2021 @ 22:08:24
(Профил | Изпрати бележка)
докато четох тази тъжна история се сетих да питам знаете ли, за какво се молят майките на отписаните деца - молят се да не умрат преди децата си..
вашите разкази са като репортажи от мястото на събитието или поне на мен така ми изглеждат