... понякога не знам защо живея,
защо все още ходя по света? –
в дактилите, през ямба – и хорея,
в зениците ви светли аз чета,
и пия тиха Обич – и Надежда! –
че по-добър ще бъде този свят,
че от небето Бог ще ни наглежда
и всекиго ще милне като брат,
тъй не отминах никого с омраза,
да бъда зъл – и днес не съм готов.
Мен, ако с нещо Господ ме наказа,
наказа ме да дишам със Любов!
23 юний 2021 г.
гр. Варна, 12, 00 ч.