автор: Albatros

Къде офейка лятото? Къде?
Смота се. По галоши се изниза.
Дъждът шурти като вода в биде.
И капе във врата ми от корниза.

Дърветата в стишена резеда
трептулкат в ненаситната му мрежа.
И локвите под моята брада
в неоните под мен се таралежат.

По Главната – с излъгани очи
в потеклите витрини се оглеждам –
и манекенът, който в тях стърчи,
е паметник на лятната надежда!

Девойчиците с рокли – мокър лен,
на спирката си чакат автобуса.
А той ги кара тъй далеч от мен! –
че цялата Земя под мен се друса.

Вървя в дъжда – един печален мъж.
И струите перат ме полегато.
Един самотник в дрипавия дъжд,
се моля Богу – нека да е лято!

19 юний 2021 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.