Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 369
ХуЛитери: 3
Всичко: 372

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Heel
:: mitkoeapostolov

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБожията ръка
раздел: Есета, пътеписи
автор: mitkoeapostolov

Днес се навършват 35 години от „Божията ръка” на Диего Армандо Марадона. Пред над 100 000 зрители на стадион „Ацтека” в Мексико, противоречивият аржентинец промени футболната история.
Преди 20 години преживях същата случка, която промени моето футболно развитие. Бях първа година студент в САЩ. Записах се за пресяването за отбора по футбол. „Те са американци” – казах си преди изпитанието – „нищо не разбират от футбол. Лесно ще спечеля място”.
Още преди мача ми стана ясно, че съм се объркал. Не пресявката дойдоха над 40 момчета, които се бореха за 18 места – най-много от веки друг спорт. Треньорът ни попита кой на каква позиция играе. Раздели ни на 4 отбора и започнахме.
От първите минути ми беше трудно да наложа своя стил на игра – техничен, с бързи пасове и остри центрирания. Американците бяха физически по-силни от мен и често по-бързи. Затънах в блатото на посредствеността. Стана ми ясно, че с такава игра имам малък шанс да вляза в отбора.
В средата на мача се озовах в противниковото наказателно поле за един ъглов удар. Мой съотборник центрира топката и тя полетя право към мен. Видях, че вратарят е зад гърба ми – щеше да скочи и да избие над главата ми. Единствената възможност да го изпреваря беше… да протегна ръка. Направих го по-скоро като рефлекс, отколкото съзнателно. Дори не съм сигурен как успях да уцеля топката. След секунда коженото кълбо се търкаляше в мрежата – целият ни отбор се затича към мен да ме поздрави.
Също като Марадона, първата ми реакция беше да се огледам гузно. Наистина ли никой не видя? За разлика от телевизионното предаване, в нашия мач липсваха различни гледни точки и повторение. Дори вратарят беше навел глава – явно беше замижал в мига на сблъсъка ни. Вдигнах ръце. Скочих в обятията на съотборниците.
В крайна сметка нашият отбор победи с 1-0, с моя гол. Не беше изненада, че бях избран за един от 18 играчи в отбора на колежа. Бях толкова щастлив, че дори не ми хрумна да си призная.
В първото интервю след мача, попитан дали е ударил топката с ръка, Марадона отговаря пред английски журналист: „ако е имало ръка – тя е била дяволска ръка”. Фразата е преведена погрешка като „Божията ръка” и така остава в историята.
Този незначителен детайл е важен – най-вече като последствия за играча, послужил си с измама. Това, което се случи на Марадона след 1986, не бих го пожелал на никого – изхвърлен от любимия си отбор Наполи, проблеми с мафия, наркотици, психика, здраве.
Последствията при мен не бяха толкова тежки, но още след първите мачове се закотвих на резервната скамейка, напълно загубих вяра във възможностите си, започнах да пропускам на празна врата, дори в редките случаи, в които ми се даваше възможност да играя. Все още помня последния мач – пътувахме 5 часа до стадиона на съперника ни, където изкарах 90 минути по шорти на резервната скамейка, затрупан от сняг.
На следващата година доброволно се отказах от отбора и се записах в аматьорската лига на колежа.
Също като Марадона, никога не признах пред никого за удара с ръка. А какво ли щеше да се случи ако и двамата бяхме проявили честност?


Публикувано от Administrator на 22.06.2021 @ 17:27:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   mitkoeapostolov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.07.2021 год. / 16:51:54 часа

добави твой текст
"Божията ръка" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.