автор: LATINKA-ZLATNA

Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина

И когато пътищата побягнат,
и когато Слънцето се скрие,
дъждът тъгува в продължение на години,
не престава да боледува.
И върху плещите ти падат
стари, непоносими болки,
по лицата на всеки четеш
копнеж за морето
и нежеланието птиците на любовта
да останат без крила.
Там някъде зад нощта
се усмихва сутринта.
Там някъде чакат игриви цветове
и небето е просторно
да получава кипящите течения на мисълта.
Ще изригне вулканът,
ще помръкне Слънцето,
ще се заледи дъждът
и ветровете ще завият
само ако птиците на любовта
останат без крила.
Музиката, когато започне,
се явяват думите –
тръгват, спират, връщат се –
просто за да не се прикове
малодушието в челюстите ни.
Това прозрение, че птиците
победиха мрежата,
приравнява значението
на живот и битка,
битка, чийто полет е небе,
което се смее.
Летят хората над нещата
днес, както и преди,
но едва сега крилата им се ширят
по друг начин,
което се дължи на възхитително чудо;
то е отпред, то е отзад,
но никога вън от душата,
защото, когато се ражда една песен,
домът за свободата е тук
и причините за полет
идват с утрото.
Желая да кажа това,
което времето прави трудно,
че като фар
в буря свети
нещо, което те озарява
вътре в душата
и не може да се побере
в известен смисъл.
Погледни календарът,
който виси на стената,
броят се дните
и месеците в думи!
Дали това е Символ,
който искаш да произнесеш?
Какво е това? Място
под Слънцето е необходимо
и човешкото сърце
в себе си да гнезди.
Може ли песента
да докосне жадуваното „нещо”,
или само мъдростта
представлява неговото „естество”?
Каквото и да е, това е!
Под откритото небе
хората ще търсят чрез поглед
и стъпки, да разберат
това, което нямат, или това, което не са,
а Слънцето щедро злото и доброто топли,
но това е само
за кратко време,
защото сметката си в края
всеки ще плати.
По принцип, птиците обичат природата,
чието свободно летене
оживява мечтите,
и ако в това не намерят
извор на трайно щастие,
избират пустинята вместо оазиса,
който говори големи думи,
но празни.

( 2008)


DOM SLOBODE

Autor: Ibrahim Osmanbašić, B i H

I kada putevi pobjegnu
I kad se Sunce skrije
kiša tuge godinama
ne prestaje da lije
I na pleća ti padne
santa nesnošljivog bola
i na licu svakom čitaš
sažaljivu moru
– ne dozvoli da ptica ljubavi
ostane bez krila.
Tamo negdje iza noći
osmjehuje se jutro
Tamo negdje čekaju razdragane boje
i nebo široko je
da primi uzavrele struje misli.
Propjevaće vulkan
Potamniće Sunce
zalediće se kiša
i vjetrovi će zaurlati:
– samo ako ptica ljubavi
ostane bez leta i krila.
Muzika kad krene
jave se i riječi
– pođi, stani pa se vrati
samo da te malodušnost
ne ščepa u ralje
a svijest da je ptica
pobjedila mreže
izjednačava smisao
života i bitke,
bitke koja let jeste
nebom što se smije.
Lete ljudi iznad stvari
danas – k‘o i prije
samo krila sad se šire
na načine druge
kojima se zbog divote čude
– to je ispred, to je iza
ali nikako van duše
jer pjesma kad se rodi
dom je tu slodode,
a razlozi za let
dolaze sa jutrom.
Nešto želiš reći
što vrijeme čini težim
da kao svjetionik
u oluji sija
nešto što te žari
unutra u duši
a ne može stati
u smisao znani?
Pogledaj kalendar
što na zidu visi
brojevi su dani
a mjeseci – riječi.
Da li je to – SIMBOL
što želiš izreći?
Šta je da je – mjesto
pod Suncem treba
a i ljudsko srce
u sebi da ga gnijezdi.
Može li se pjesmom
dotaći ta „stvar“
ili mudrost samo
tu oblikuje „tvar“?
Šta god bilo – da je
pod nebom što te prati
ljudi će kroz pogled
i korake da shvate
jer nema toga – što već bilo nije
a Sunce nesebično – zlo i dobro grije
ali to je samo
za vrijeme kratko
jer na kraju račun
položiće
U biti je ptica ljubavi – suština
što slobodom leta
oživljava sne
a ko u tome ne nalazi
izvor sreće trajne
izabira pustinju – umjesto oaze
govoreći krupne riječi
a koje su prazne.

(2008)


Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичната ми преводна поетична книга "Гравитацията на поезията" (2015) от Ибрахим Османбашич и триезичният ми преводен “Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия” (2016).

Думи за автора:

Ибрахим Османбашич е роден през 1964 г. в Яна, Босна и Херцеговина. Организатор е на редица културни и арт събития.
Участник е в международни литературни фестивали. Негови поетични и драматични произведения са преведени и включени в много художествени издания. Автор е на десетки рецензии, критични становища и предговори, които са публикувани под различни форми на oбществеността в Босна и Херцеговина и в чужбина. Редактор е на повече от четиридесет книги и публикации.
Ибрахим Османбашич изразява себе си в областта на музиката, живописта, фотографията, литературата и театъра. Той е създател и основател на Асоциацията за култура – Нова светлина, в която изпълнява функцията на неин председател от 2002 г. насам и която спечели достойно положение в рамките на регионалните литературни фестивали.
Автор е на книгите:

1.„Портите на сенките” – поетично-белетристична книга (КНС, Сараево, 2008);
2„Идеята – без фиксирано място на пребиваване” – поетичнобелетристична книга (КНС, Сараево, 2012).
Живее и работи в Сараево, Босна и Херцеговина.