автор: andromen

Той каза, че влакът идва,
а тя още не беше готова.
От първата среща мина вечност,
а не беше.
Той бе виновен,
защото двадесет години
събира багаж.
За какво е слънцето,
когато я няма шапката с актиниите?...
Къде бяха джинсите,
опъващи меките пръсти на вятъра?...
Или сабото –
тракащи зъби
по калдъръма на страстите?
Къде?
Той тихо се вслушваше във вината си.
После каза: ”Влакът идва”...
И слезе на релсите.