автор: aksioma

аз дойдох привлечена тогава
като далечен звън
от сребърна камбанка-
бе толкова невинен
чистия ти смях
но аз дойдох
дойдох с всичките си люспи безразличие
и моя огнения дъх не бе любов-
разчиствах си пространство
така живяхме
докато демонът в тебе се събуди
после разделих посоките
но вече беше късно
по жесток от мен те бях създала
на края винаги остава
умората след всяка битка
в една житейска локва
която не вещае слава