автор: ivliter

Пътеката минава през тревите
заспали в този дивен горски път
Дочу се звучна песен в тишината –
дали на славей е или самият бог
извлича тези благозвучни трели?
Смълчаните дървета не потрепват с листи
и слушат, облегнати на дългите си сенки.
Разбрах изправен в нищото сега,
че съм попаднал в нечия мечта
сред нацъфтелите цветя в тревата –
поспрях се да послушам песента
и да не стъпча в залисията си някое от тях.
Едно перо отскубнато от птица
белее в изумрудната трева –
подхванато от вятър се повдига,
към моята отпусната ръка
и ме приканва с него да напиша стих.