автор: Mojsei

Не обичам да слушам, защото ще трябва да мисля и да говоря, а това ме изморява.
Та животът е открита, народна телевизия, която ти дава възможност само да гледаш и да постигаш, каквото си поискаш, а то не е кой знае какво - кръгат на удоволствията се затваря до сетивата ти, а ти можеш да правиш с тях всичко. С гледане всичко се постига. А толкова много неща могат да се видят в този живот!? Трудното е докато се отучиш да говориш. След това всичко започва да се движи, като че ли от само себе си. Гледай, колкото си искаш! Това е твое законно право. Важното е да не говориш! Придържай се към това правило и няма да сбъркаш. Когато престанах да чувам кой какво говори, ми се отвориха очите, за да видя истината на Живота - наоколо си виждах хора, гледащи, но не виждащи, чуващи, но не слушащи, хора, пресмятащи, но не мислещи, хора, казващи, но не мислещи... И тогава разбрах, че е достатъчно да гледам, без да се налага да виждам. Може да видя нещо, което да ме подлъже да мисля и това да взриви летаргичното ми магьосническо спокойсвие. Зарекъл съм се да не допускам такива работи, но ето на - обърнах внимние на една нищо и никаква Котка уж, а работата излезе много дебела, стигнахме до там, че тя се реши да стане жена заради мен и това ми отрови живота... Консервативните ми сетива ми осигуряват нужното спокойствие и това ми стига. Аз съм доволен от живота и никой не може да пробие бронята ми. Аз съм "свръх"-човек, Магьосник! Гледам - значи съществувам! Това е девизът, който ми осигурява успех във всяко начинание. Повече нищо не ми е нужно. Ще видя само как ще се оправя с Котката, че с нея нещо не мога да изляза на глава?! Но да, ще престана да я слушам и само ще й гледам сеира, докъде ще докара нещата с тази любов, дето сме подхванали пред лицето на смаяното човечество!