автор: mitkoeapostolov

Детството ми мина на поляната над селото – огласена от глъчката на стражари и апаши. Изпотени и гладни, след края на игрите лягахме на тревата и ядяхме киселец.
Скоро след демокрацията един от селяните на име бай Йордан каза, че поляната била негова и я загради. Зася овощна градина и сложи фургон, за да я пази от калпазани като нас. Игрите свършиха, но се появи лисица.
Отначало изкопа един тунел, после втори, накрая трети. Горната част на ливадата заприлича на швейцарско сирене.
- Мамицата ѝ мръсна – псуваше на глас бай Йордан, въпреки че в тази част на поляната не беше засял нищо. – Ще ѝ дам да се разбере.
Първите години пробва отрова. Лисицата не я изяде. После слага капани. Лисицата не се хвана. Пробва да я уплаши с пиратки. Не успя. Няколко пъти ѝ зариваше дупките. Лисицата ги копаеше отново. Бай Йордан само дебнеше и псуваше.
По едно време лисицата изчезна. Бай Йордан се успокои. Купи долната поляна и загради и нея. Мина време. Деца в селото не останаха, но лисицата се върна. Бай Йордан беше вече прекалено стар, за да я гони.
Един ден от общината дойдоха и бутнаха оградата на поляните. Била незаконна. На другата година лисицата изчезна и повече не се видя.