Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 412
ХуЛитери: 0
Всичко: 412

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПсихология на пътните знаци
раздел: Есета, пътеписи
автор: mitkoeapostolov

Цял живот бързам. Да напусна България, да се устроя в чужбина, да се изуча, да си намеря работа, да създам семейство, да пресека на червено, когато няма коли.
В Германия са ми правили няколко забележки, че преминавам улицата неправилно. „Що за нацисти?” – негодувах наум. „Защо да си губя времето, когато улицата е празна?”
Над светофарите, които не зачитах, висеше знак: „Nur bei grun. Den kinder ein vorbild” (Пресичай само на зелено. Даваш пример на децата). „Глупави немци” – виках си – „да чакат, като имат време за губене”.
Днес живея в България. Не уча, нямам работа и семейство. Всичко замина. От бързане. За сметка на това пресичам само на пешеходна пътека или на зелен светофар, нищо че нямам деца.


Публикувано от anonimapokrifoff на 12.06.2021 @ 13:34:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   mitkoeapostolov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
646 четения | оценка 4.5

показвания 47184
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Психология на пътните знаци" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Психология на пътните знаци
от Lirik1 на 12.06.2021 @ 16:39:45
(Профил | Изпрати бележка)
Е, чета те...от време на време...шегичка ве, Уили...,но, ми харесва стилът ти, Митко...и това не е шега!


Re: Психология на пътните знаци
от vlakant на 14.06.2021 @ 13:00:02
(Профил | Изпрати бележка)
Чел съм, че нашенец пресичал нощем някъде в Германия и до него се приближил немец с куче и му казал че дава лош пример на кучето.
А иначе, браво! Обичам този кратък и точен изказ.