автор: pastirka

Бях капка. Но така е притъмняло...
Очите режат с писък тъмнината.
Разпадам се на атоми, а цяла
не съм била от миналото лято.

Загубих се в измислени светлици.
Как пиех цветовете им с надежда!
Бях капка на душата под ресниците.
Днес мъртво-черна капката изглежда.

Но пак се търся - чиста, огледална
и жадна да попивам светлината.
Ще можеш ли, ти капчице кристална,
отново да воюваш с тъмнината?