автор: LATINKA-ZLATNA

Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина

Нещо в мене нараства,
самата вселена ме обходи.
Сърцето ми запя:
„Тези думи са цветя в пещерата на тъгата!“
Каньонът на душите е ехо от пътуване, пътуване, което
никога няма в мъглата да изчезне.
Обгръщат ме стихове, протектори на радостта.
Чисто белите дробове дишат неподчинение.
Чистият поглед от небето пие.
Човече скъпи,
зловещата песен боли!
Челични ръце ме обгръщат и завихрят.
Крилат звяр
с желязните си челюсти ме стиска.
От страшен вик
мозъкът се отделя от черепа.
Когато бях млад,
точно в полунощ
ме тормозеше това чудовище.
Непонятна песен на листа се разлива, крещи
нишката на живота, за да не прекъсне.
Поета всичките чудовища го преследват.
Под острите им нокти издъхва
с кадифен стих върху устните си;
недовършената кървава песен
отваря рани.
Моят адрес е гравиран
в черупката под лявото ми крило,
която изкусително прелива.
Синьо! Златно!
Лилаво, жълто-кафяво.
Не търсете от мене песни!
Не искайте да ми се множат по тялото
белезите от зъбите на чудовището поетоубиец...


OŽILJAK

Autor: Ibrahim Osmanbašić, B i H

Nešto u meni narasta
vasiona sama me ophodi.
Srce će zakukurikati:
„Te riječi su cvijeće u pećini tuge!“
Kanjonom duše odjek putuje, putuje
nikako u magli da iščezne:
Dopuzaće stihovi, zaštitinici radosti.
Istim plućima udišemo prkos
Istim pogledom nebo pijemo!
Čovječe dragi,
jeziva je pjesma boli:
Čelične ruke vrtloga me zgrabe,
Krilata zvijer sa hiljadu zuba,
mahnito me u raljama vitla.
Od tutnjave, rike,
mozak se odvaja od lobanje.
Kad bio sam mlađi
isto ovako iza ponoći,
napastovala me neman ta.
Nerazumljiva pjesma na papir se razlila, vapaj
nit života da se ne prekine.
Stihotvore sve čudovište isto progoni.
Otišli – pod britkim kandžama su skončali
sa kadifnim stihom na usnama,
Moja adresa je urezana
u ljušturi ispod lijevog krila
mamljivo kojim se preliva:
Plava! Zlatna!
Ljubičasta, žutosmeđa!
Ne tražite od mene pjesme,
ne tražite da mi se množe po tijelu
ožiljci od derača pjesnikoždera.


/Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичната ми преводна поетична книга "Гравитацията на поезията" (2015) от Ибрахим Османбашич и в триезичния ми "Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия", 2016.


Думи за автора:

Ибрахим Османбашич е роден през 1964 г. в Яна, Босна и Херцеговина. Организатор е на редица културни и арт събития.
Участник е в международни литературни фестивали. Негови поетични и драматични произведения са преведени и включени в много художествени издания. Автор е на десетки рецензии, критични становища и предговори, които са публикувани под различни форми на oбществеността в Босна и Херцеговина и в чужбина. Редактор е на повече от четиридесет книги и публикации.
Ибрахим Османбашич изразява себе си в областта на музиката, живописта, фотографията, литературата и театъра. Той е създател и основател на Асоциацията за култура – Нова светлина, в която изпълнява функцията на неин председател от 2002 г. насам и която спечели достойно положение в рамките на регионалните литературни фестивали.
Автор е на книгите:
1.„Портите на сенките” – поетично-белетристична книга (КНС, Сараево, 2008);
2„Идеята – без фиксирано място на пребиваване” – поетичнобелетристична книга (КНС, Сараево, 2012).