автор: pavlinag

понякога
просто ти се налага
да отидеш във вражия стан
без оръжие
пешком
и почти необлечен

да седнеш на масата му
да слушаш брътвежите му
да вдигаш тост
с виното му
обигран
да го дебнеш дали
не е сипал
отрова
да говориш с него човешки

дано да си струва впрочем
рискът
да се смалиш
до трохичка
от трапезата му богата
току виж пратил
придворния пес
със загладена лъскава козина
по невнимание ужким
да те излапа