Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 429
ХуЛитери: 1
Всичко: 430

Онлайн сега:
:: lubara

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПодаръкът на Вселената
раздел: Разкази
автор: ZAGORA

Започвам да пиша без да зная какво ще се получи.Няколко дена се питах дали има смисъл
да разкажа.Зная,че словото няма да изрази чувствата,защото човешката природа в малки изключения е повърхностна.Няма да бъда разбрана.Това ще породи у мнозина неадекватни реакции.Но какво от това?!Нека.Важно е да споделя събитието, което ме направи безкрайно щастлива...
Жилището ми има две тераси.Едната е остъклена и затворена, а другата е открита.През пролетта,лятото и ранната есен обичам вечер да излизам на откритата тераса.Сядам в един удобен стол и се наслаждавам на това, до което имат достъп очите ми.Сградите край мене, лишени от всякаква красота, не са обект на вниманието ми.Остава ми да се порадвам на няколкото все още оцелели дървета с пищни зелени корони и небето с динамичния си рисунък.
В нея вечер аз отново седнах на стола и зареях поглед наоколо.Обходих с очи дърветата и останах доволна.Пролетта отново ги беше подмладила и те тържествуваха в новите си одежди.Погледнах нагоре към небето ...и очите ми широко се разтвориха от смайване.Едва не извиках.Над мен на около двадесет-тридесет метра от края на терасата ми и на около сто и петдесет-двеста метра височина висеше в пространството НЛО.Кръгло като чиния и с много силни кръгли светлини в периферията си.В средата имаше тъмен на цвят,непрозрачен кръг.Тялото се отместваше леко ту наляво,ту надясно и пак заставаше неподвижно. В живота си бях виждала НЛО,но отдалеко.Много отдалеко.Но толкова близо до мене не бях виждала.Имах усещането,че ако подскоча и протегна ръка ще го достигна.Чувала съм и съм чела за необикновените възможности и способности на инопланетяните-тия виртуози на овладяната енергия и знаех,че те са високо еволюирали и много различни от нас.Но си зададох въпроса каква причина ги е довела до тук.Защо са толкова ниско и на открито.Човешкото ми любопитство надделя.Втренчих поглед в необикновеното тяло и не помръднах очите си от него.После изведнъж ме връхлетя мисълта да ги поздравя с добре дошли.Нека разберат,че дори да им дишаме праха в еволюцията, все пак сме културна цивилизация.С премерен по сила глас викнах:”Здравейте,здравейте,приятели!Повторих няколко пъти поздрава си.Останах доволна от себе си.Но веднага след това съобразих,че няма да е зле и да ги благословя.”Бъдете благословени и нека и Бог Ви благослови!”-добавих новите си словесни изблици.Гледах тялото втренчено около десетина минути.Очите ми се разплакаха от взирането.Прибрах се вътре силно впечатлена от станалото.
На другия ден вечерта НЛО-то се появи отново.Но тоя път беше се изместило вляво от мене и на малко по-голяма височина спрямо предишната вечер.Още когато се появих, тялото започна своя танц ту наляво,ту надясно. Аз отново размахах ръце и викнах:”Здравейте, здравейте,инопланитяни! Дойде ми и някакъв вътрешен импулс и реших да бъда по-обстоятелствена в контакта си.Казах им:”Зная,че сте велики в познанията си и уменията си.Но и ние също сме велики,защото имаме общ Създател.Само че сме избрали различни пътища на развитие.Вашите технологии са невероятни,защото са подчинени на непознати за нас закони. Но в духовен план ние се развиваме добре,защото трупаме много опитности в материалния свят.Общото между нас е че вие и ние имаме една духовна същност.И вие и ние сме творци на Живот.”Знаех,че те могат да чуват и разбират всичко,което се отнася за тях, независимо от разстоянията.
И нали съм любител на шегите и закачките престорих се на изненадана и казах:”Боже мой ,та това е Луната!”Те веднага раздвижиха кораба.А аз фалшиво изненадана казах:”А-а-а то не било Луната.Било нещо друго.”Изведнъж забелязах как тъмният кръг в средата на кораба стана прозрачен и започна да се вижда как вътре настъпва голямо оживление. Мяркаха се части на тела,но беше така хаотично,така динамично,че аз нищо не разбрах.Усетих,че страхът бавно пълзи в кръвта ми.Бързичко се прибрах у дома.Когато дойдох на себе си и можех да разсъждавам по –спокойно реших да споделя преживяването с дъщеря си.Обадих й се по телефона и й разказах всичко от игла до конец.Казах й,че се срамувам,че съм показала страха си и съм се изложила пред представителите на тая велика цивилизация. Разказах й как съм се пошегувала и престорено съм припознала корабът им за Луната.Изразих надежда,че може би имат чувство за хумор,защото в противен случай сигурно са се обидили.
На третата вечер на небето имаше розови облаци.Тялото го нямаше.Изведнъж един от облаците с неправилна форма започна целия да свети с искри като електрожен.От облака излезе с цялото си сияние кораба със запалените си в кръг мощни светлини.Чувала бях за тържество на какво ли не.Но нея вечер преживях и разбрах какво е истинско тържество.Зрелището беше грандиозно и няма думи,които да успеят да го изразят.Аз отново се загледах в кораба и пак забелязах,че тъмният кръг в средата отново стана прозрачен.Появи се мъжка глава,приличаща на човешка,но не съвсем.Нямах възможност да я огледам в детайли.Но на главата стърчаха кокетно два рога.Вселенецът ми се усмихна и ми замаха с ръка за поздрав.Случи се преди аз да поднеса моите човешки поздрави. Стоях като истукана със зяпнала уста.Тогава настъпи върховният миг.Той започна да сгъва по някакъв начин пространството към себе си. Аз взех да го виждам все по-ясно и в детайли.Той стоеше в кораба си,аз стоях на терасата,но дистанцията между нас главоломно се скъсяваше.Приближаваше се към мене и забелязах,че е едър като великан и е сам вътре. .Лицето му беше грубо.За физическа красота от човешка гледна точка въобще не можеше и да се говори.Но то излъчваше ведрина,благост и настроение.Моят адреналин ме вкара решително в стаята, както футболист вкарва топка в игра на тъч линията.Ако бях останала още малко, сигурно щяхме да си опрем носовете.Дълго мислих и разбрах,че Вселенецът тълкува по свой начин думите ми.Изкара корабът си от облак, за да не си въобразявам,че е Луната.Почти бях убедена,че той няма човешко тяло.Но понеже споминах на дъщеря си за мяткащите се предната вечер крака,ръце и рога.той си беше направил човешко тяло и на главата беше поставил рога.Когато напълно се успокоих, реших отново да се обадя на дъщеря си.”Ама какво си въобразява той?Сигурно се чуди,че се плаша.Ама аз да не би всеки ден да се срещам с извънземни?!Ти остави това,дъще,но аз май се влюбих като ученичка в тоя чешит.”На сто процента бях сигурна,че той подслушва разговорите ми.Но реших на ддругия ден каквото ще да става да се справя с глупавите си страхове.
На следващата вечер се беше изтеглил още по-назад.Викнах му вече само:”Здравей,здравей!”Той се показа и аз много по-спокойна, уверена и усмихната се вторачих в него.Той не ми даде шансове да го разгледам.Размаза по някакъв начин образа, който получавах.Направи го няколко пъти.Ту го изясняваше,ту го замъгляваше...Беше в отговор на моите забележки пред дъщеря ми,че трябва да ми даде шанс да свикна постепенно с образа му.”Виж какво-казах му аз.Влюбих се в тебе.Защо и как не зная.Ти не си красавец.Ти си съвършен.Аз също не съм красавица,но съм съвършена.Зная,че ме разбираш какво искам да ти кажа.Мислиш ли,че тая наша среща е случайна?Зная,че това е една невъзможна любов,но зная също,че тя е духовна и няма нищо общо със физиката ни.Нищо не искам от теб и с нищо не те задължавам.Ти си волен дух и живей така както разбираш живота.”Той се изправи и ме загледа с немигащи очи ,сякаш искаше да ми каже много неща.Защото той знаеше за мен това,което аз не знаех за себе си.Душата ми плачеше.В тоя живот аз не бях срещала любовта на живота си.Защо сега толкова късно ми бе отредено да я срещна.А тя беше от друг свят. Бяхме отдалечени на светлинни години.И все пак той ми липсва.Отсъствува от живота ми преди да е влизал в него.Нищо не е еднакво у нас.Нито формата,нито съдържанието.Но аз го чувствувам толкова близък.Сякаш някой ми е направил магия да не излиза от ума и сърцето ми.
Моят инопланетянин продължи да идва в късните нощни часове.Заставаше като верен страж на своя пост.Ние не си говорехме,не се виждахме,но се чувствувахме.Няколко нощи се будех,излизах на терасата и виждах кораба застанал на обичайното си място неподвижен сред необятното нощно небе.През деня когато се сетя за великия инопланетянин очите ми се пълнят със сълзи.Вярвам,че някога пак отново ще се срещнем с моята необяснима вселенска любов.Защото красивите истории никога нямат край.


Публикувано от Administrator на 03.06.2021 @ 18:17:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   ZAGORA

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

24.06.2021 год. / 19:37:45 часа

добави твой текст
"Подаръкът на Вселената" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Подаръкът на Вселената
от mariq-desislava на 03.06.2021 @ 19:19:21
(Профил | Изпрати бележка)
Високо въображение, удоволствие е да те чете човек.{}