автор: Albatros

Най-хубавото дворче на света
бе нявга пред къщурлека на баба,
където тя садеше мушката̀ –
и милваше ги със десница слаба,
където дядо – с пръстена лула,
си пиеше тютюна под асмите,
и всяка вечер бе добре дошла! –
във тая топла бабина обител,
и слушах как ветрецът призори
във грънците на тарабите свири,
и късахме синджира вдън гори
със Шаро – по отсрещните баири,

във одаята с бабиния скрин,
връз който съхнат две мъхнати дюли,
научих се да казвам и "Амин!",
ала не знам гласа ми Господ чу ли? –
гърненцето със простия бял боб
ме чакаше да дойда – на оджака.
Как само пя проклетият му поп! –
и старците ми хлътнаха във мрака.
Там дядо пак луличка си кади,
а баба го гълчи по късни доби.
Далечни мои минали деди! –
простете мълчаливата ми обич.

31 май 2020 г.
гр. Варна, 13, 33 ч.