автор: Albatros

Като напушено с трева
се смее слънцето на хълма –
изнервената ми глава
със благи радости изпълва,

задал се е прекрасен ден –
и знам – ще бъде благодатен,
щом Господ мисли си за мен
като за някой стар приятел,

додето Времето върви,
то колко е? – лула тютюнец,
ще седнем в дългите треви
и може би ще ме целуне? –

нали живея адски сам,
в зениците ми ще се вглежда,
какво ли дири в тях? – не знам,
сълзица? – или стрък надежда,

Неделя! – просто харен ден.
И плаха радост в мен покълва –
щом с обич мисли си за мен,
Бог слиза винаги на хълма.

30 май 2021 г.
гр. София, 7, 00 ч.