автор: sofia_air

А цяла нощ дъждецът тихо пя.
Оттегли се на съмване и кротна.
Развесели се всичко, избуя.
Прогледнаха с очички кръгли локви.
Затупкаха със боси стъпълца
рояк дечица. Звънна мълчината.
Запискаха врабци и зажужа.
На мокро замириса и на лято.
Разбудените къщици из ред
задрънкаха съдинки и котлета.
Връз мокрото на сгушения плет
мустаците зелен врежец преметна