автор: LeoBedrosian

Някога, някъде
в един забравен град
на една кална уличка
встрани от шумния свят

срещнах момиче
със синия шал.
Цялата нежност
света бе ѝ дал.

На всичко отгоре
усмихна се тя,
сърцето прескочи
през до, ре, ми, фа.

Изглежда, че бил съм
аз кръгъл глупак...
не я заговорих,
не рекох и ах!

...

Сега обикалям,
бездомен сирак
и търся да зърна
очите ѝ пак...

Но вече е късно,
повя, заваля
във спомен остана
красива жена.