Поисках го - внезапен или кротък,
неистово бичуващ или ласкав.
Под неговата свежест да се кротнат
замаяните от жарава лястовици.
Да зашуми морето от забрава,
в което сме изгубили посоката,
и там, сред кестеновата дъбрава,
да ни облеят живите му сокове.
Протегнем ли ръце - да се напълнят
и щом ги преплетем, да стане чудо -
най - белите ни мисли да се сбъднат,
най - трудните слова да се издумат.
Да порастем - от кестенова сянка
до облака, извил дъга над равното -
погледнем ли оттам - да ни е ярко.
И затова чадър не ми подавай.