автор: Samanda

Днес на една от нас не ѝ стигат
стотинките за хляба и тя проси.
Друга, обута с ботуши протрити,
за нови в коша за смет се рови.

Трета, с болно детенце в ръце,
милост от себеподобни очаква.
Четвърта, без дом и без стряха,
с устни напукани шепне молитва.

Пета, скоро простила се с близък,
за светъл лъч сред тъмата жадува.
Шеста, с продупчени дробове вече,
за глътка въздух се моли, бълнува.

Седма пече се на палуба на яхта
краѝ Малта и за Хаваите бленува.
С гербери алени поздравена осма,
златно колие с диаманти сънува.

Аз ли? Нищичко не очаквам и не искам.
Благодаря на Бог! Майка съм и любима.
Съдбата благослови ме с дар безценен.
Под сърце туптящо Живот да отгледам.

Samanda