Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 401
ХуЛитери: 4
Всичко: 405

Онлайн сега:
:: pastirka
:: rajsun
:: marathon
:: vlakant

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПресякох на червено
раздел: Разкази
автор: jan

Пресякох на червено! Наистина!
По булеварда не се движеха никакви коли, а една леличка от другата страна ми махаше сякаш се познаваме отдавна. Това прилича на глупав изблик заради моето незаконно действие, помислих си. Подминах я сякаш бе статуя от музея на Мадам Тюсо. Беше невзрачна и грозна като онези хора, които бутат рекламни брошури в препълнената пощенска кутия.
Признах си какво бях направил на пощаджийката, която ровеше из писмата, за да открие онова адесирано до мен. Тя ме погледна строго и продължи да рови. Заради непрекъснатото пипане на гладката хартия пръстите и сигурно бяха останали без отпечатъци, помислих си. Те бяха заличени! Подадох ръката си, за да се запознаем официално, но тя не ми обърна внимание. Не, че не искаше да ме познава. Просто имаше прекалено много работа.....
Опашката от хора започваше отвън. Непрекъснато се увеличаваше и пощаджийката нямаше време да направи каквото и да е за себе си, да поговори в слушалката на непрекъснато звънящия телефон. Времето за почивка още не бе дошло.
От писмото, което получих ставаше ясно, че родната ми майка отнякъде бе разбрала за моите пресичания на червено. Обясняваше на цели две страници всички проблеми, които могат да настъпят заради факта. Умоляваше ме да не се преструвам на смелчага, а да имам търпение при пресичането. Твърдеше, че не познава други хора, които правят така....
Трябваше да и напомня, че по нашия булевард не се движат почти никакви коли, че заради това може би в най-скоро време ще се превърне в пешеходна зона и няма повече да дразни никого. Тогава ще плъзнат навсякъде грижливо отглежданите пинчери, а кварталния свят ще заспива доволен и омиротворен.
На връщане отново пресякох на червено, а встрани огражденията група от хора държаха плакати с надпис: „Този булевард трябва да стане пешеходна зона!“Останах при тях цял час май. Размишлявах за разочарованието, което писмото ми бе донесло. Не понасям някой да ми дава неискани съвети или пък да критикува поведението ми.
Писмата от мама са си писма от мама, обаче. Тя винаги пресича на зелено!


Публикувано от Administrator на 23.05.2021 @ 14:54:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   jan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.10.2021 год. / 22:20:24 часа

добави твой текст
"Пресякох на червено" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.