автор: Albatros

... защото си живея в светове, в които ми е праведно и чисто,
душата ми по цяла нощ снове – досущ едно търкулнато мънисто,
тъй дребничко и никакво на цвят, на всичкото отгоре – и ръбато! –
не станах с нея нито по-богат, и не натрупах слава, власт и злато,
понякога тъй страшно я боли, и – майчица! – за мене се тревожи,

че нощем спя на тръни и бодли като сред сури вълци в овчи кожи,
тя ми провожда скъдните слънца и ме събужда с тихата надежда,
че в милиарди слънчеви деца със обич на небето Бог се вглежда,
пред нея няма как да съгреша, и пастря си го туй добро мънисто!
Вървя към вас с протегната душа! – че да ви бъде хубаво и чисто.

22 май 2021 г.
гр. София, 6, 20 ч.