автор: apostola

Животът ни нанася удари житейски:
от ляво, дясно даже и отпред, отзад...
Не вярваме и в думите им фарисейски
на ангелите в земния им маскарад.

Телата ни, като израснала тръстика,
огъват се понякога и от ураган.
Люлеем се пияни, като от мастика
и разпиляваме се даже, като сган.

Израснали в живота- сухичък и мокър,
превиваме гърбина и от вятър строг.
Не ни спасява и пиене на Джони Уокър-
познатият отдавна западен урок.

Растем си и живеем в блатото от древност,
и борим се геройски с блатната вода.
Цъфтиме от любов, изгаряме от ревност,
но винаги остава и от нас следа!