Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 458
ХуЛитери: 1
Всичко: 459

Онлайн сега:
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРаздялата
раздел: Разкази
автор: liulina

Скоро щеше да е. Той предчувстваше, че тя скоро ще му каже. Не знаеше кога точно ще го направи, но вече имаше представа от това, което предстоеше. Чувствата им с времето се промениха, виждаше се, че не се задълбочават и, че взаимоотношенията им буксуват на едно имагинерно ниво, където всичко беше измислено.
Тя в началото имаше някаква представа за него, която той не покри с времето. Знаеше, че няма да покрие нейните идеалистични представи, но поне се надяваше да оцени онова, което е в действителност. Обаче си личеше, че тя е все по-разочарована и по-разочарована. Държеше се хладно, започна да се крие в себе си. Вече не споделяше нито тревогите си, ноти мечтите си, вече не казваше ние, това и това, просто вече нищо не казваше. Двамата работеха на различни места, имаха различни интереси и до преди година една единствена допирателна точка, любовта. Сега, когато и тази точка вече беше само остатъчна привързаност сякаш нищо не ги свързваше. Той я беше приел такава каквато е и още от самото начало я виждаше с всичките и недостатъци и предимства. Харесваше меката и кожа, топлите и бадемови очи и усмивката, която озаряваше очите и. Той нямаше големи очаквания като нея, искаше просто топлина и отношение, което в началото получаваше максимално и беше щастлив. Сега, сега обаче нещата се променяха, бързо и необратимо, защото явно не правеше онова, което на нея и се искаше той да прави и тя един ден открито му каза, че е много скучен човек. Той се прибираше от работа с автобуса. Имаше книжка, но не беше карал кало от десет години. Нямаше собствен автомобил, жилището му беше подарък от родителите му. Той не го беше ремонтирал от както ги имаше. Беше бавен и последователен, предсказуем и не блестеше с особен интелект. Работеше като технолог в един цех за производство на хранителни стоки. Работата му беше прецизна и отговорна. Храната трябваше да отговаря на всички съществуващи стандарти. Тя пък изобщо нямаше представа от тези неща, работеше като учителка в една детска градина. Постоянно му натякваше, че не и обръща достатъчно внимание, че не я изненадва, че не я разбира. Той пък искаше само да се гушнат и да се любят, после да поспят прегърнати, не искаше много. Не бързаше, щом слезе от автобуса се запъти към близката бакалия за да купи салата и сирене. Тя сигурно беше сготвила, но не беше толкова сигурен, че го е направила, купи и хляб. От както беше тръгнал от работа три пъти и звъня по телефона за да я пита какво да напазарува, но тя не му вдигаше. Много бавно се качи по стълбите и отвори плахо вратата, което беше нетипично поведение от негова страна, но нямаше време да анализира поведението си в момента.Нея я нямаше, на масата в кухнята имаше бележка „Не ме чакай, няма да се върна. Всичко между нас отдавна приключи!“ .Очакваше скандали и раздяла с гръм и трясък, а получи просто една бележка на масата. Почувства се обиден, но нямаше какво да направи, махна с ръка, направи си салата изпи две ракии с нея и после легна и заспа.


Публикувано от anonimapokrifoff на 15.05.2021 @ 12:07:29 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   liulina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.06.2021 год. / 08:31:41 часа

добави твой текст
"Раздялата" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.