след девет планини е реката
на десетата спи моят любим
той е мъжът, аз съм жената
знаем ли ние безмълвните
какво е да си любов
и любовта да е химн
след девет долини е денят
а в десетата - изгорялото жито
аз съм въгленът който пише
думи за слънце и дъжд
и са сини писмата на този
загърнат в облаци мъж
върти небето вретено и бухва
нашата дива съвършена земя
ще се срещнат мъжът и жената
но ще узнаем ли ние несрещнатите
какво е да си път
и път да е любовта