автор: Albatros

Късно е вече за нови любови,
старите още не съм доживял,
късах вериги и брачни окови –
сякаш животът ми бе карнавал,
вместо каруцата вярно да тикам,
влюбен и глупав, живях на ангро,
всичко, което ми бе на езика,
мина през острото мое перо,
всяка изминала моя минута
стана на песен, на смях и сълза,
в мене душата, препасала фута,
зъзнеше – голичка зимна бреза,
тръгна – търкулна се моята пита,
дъвках и плюх пепелака горчив,
нито веднъж! – как един не попита:
– А бе, поете, как още си жив? –
влюбен и глупав, се стягам за полет,
Боже, сполай ти за всяко добро...

И – да ми пазиш по-дълго? – те моля,
моето дяволски вярно перо!