автор: lirik1

И взех шепа фантазия от извора на белоногата
и с пастел от интуиция си създадох понятие
Самопредставата за нещата от пещерата
от само себе си се подредиха
в имагинерните дъги на паметта ми
И се появи платното на живота ми
където преминаваха сенките на хората
От външната страна на ъгъла
гледаше дяволът старият дявол
О не не бях го канил на гости
той сега се сърди на себе си
последният път дори забрави да почерпи
И в едната ръка сложих палитрата с метафори
с другата взех четката от конски косми
метафори и символи
И те нарисувах по гола от голата маха
по изящна и от муза по смела от амазонка
по ефирна и от Венерата на Б о т и ч е л и
И подхвърлих ти идеята да търсиш поети
вдъхновение мое но понеже не вярвам
на музи и дяволи загасих тока
и затворих ателието
И се върнах да допия питието си в небесната кръчма
С Бог бяхме приятели - истински
Нали Той ме създаде
да му правя компания когато скучае
И бях скрил картината в ретината на едното си око
Другото ми око го беше взела една муза от миналото
А Дяволът си скубеше и брадата и опашката от яд
От яд разбира се И какво от това
Nothing my love Евтерпа Nothing

От брега...