автор: Albatros

Когато влакът стърже остро
изтъркания коловоз,
аз вдигам картите и просто
ви заявявам:
– Всичко коз!

А картите са страшно мазни,
като че ли топени в сос.
Дори със риск да ви подразни,
тавана вдигам:
– Всичко коз!

О, всичко коз… Не е ли лудост?
Не съм ли още твърде бос?
Но вярвам аз – ще стане чудо.
Добре ли чухте?
– Всичко коз!

Дори главата ми да режат,
пак ще крещя със горда злост:
– Тъпаци! Нямате надежда!
Това е краят.
– Всичко коз!

Играта може да е груба,
ала законът и е прост.
Аз може всичко да загубя,
но пак ще шепна:
– Всичко коз!