автор: lirik1

Понякога така се случва че в деня ми орисан
без да хвърлям боб и отварям карти Таро
далекоизточни приказки нанизва
пеейки ми нежна русалка
моя мила жена

И унесен аз виждам висящите над мен градини
засети със живи цветя и ситен кускус
девици от изгорели до бяло пустини
и миражно небесни богини
от Харема на Бог

И после с очите на уморена сребриста вълчица
прилегнал съм до хълбок на кротка сърна
и до сутринта аз не заспивам
от бели кошмари подгонен
за чужда вина

Поумнял но самотен аз вече разсъмвам деня си
с ухание нежно на бели рози от топлия Юг
и завалява дъждът теменужен
от ч0вешка любов
знак за пожелан вселенски уют

От брега...