Когато събуждаме утрото, сънено…
защото, е странно и глупаво, ей така.
Зад ъгъла срамежливо надниква тъгата
посърнала. Между чашите преобърнати,
усещане за нещо събудено, ей така.
Нещо, като посрещане на поредната
ни Нова Година-прогледнала в нищото.
Където ни няма. Все същото, ей така !
01.01.05г.