автор: zinka

Нощта е тъмна, светъл е денят...
Аз топля синя птица в своите длани.
Когато всички птици отлетят,
едничка тя при мене ще остане.

Защото тя е моята мечта –
пулсираща, не гаснеща, нетленна.
Отиват си ни най-скъпите неща,
ала мечтите с нас са до последно!

И ако мога някому да дам,
от своята мечта въздишка синя,
ще има малка пърхаща следа
в дланта на друг човек ..., със друго име...