Прохлада не носи влажният вятър
отвесно е времето и исках дъжда
да изпълни следите
от лапи на вълк единак
и копита на плаха кошута
да вихри безпощадност и грях
да пръсне омайно биле в бунара
да събуди нямата сила на жива вода
и погали ръката с която държа
пред лицето си маска
ах маската бяла...
И сдържам дъха и вървя и вървя
вървя до когато небесни портали
ангели бели отворят за всички нас
Плисва дъждът от сребро и монети
и пощада ще имат душите
на Нищите духом...
И неловко прикрил голо тяло
с листо от зелена смокиня сред
крякащи жаби от вонящи блата
да вървя да вървя да вървя
Навит на спирала с око на пъстра змия
да ме дебне гладът и грачещи гаргите
с крилете си да срутват над мен света
и за телата ни тленни любима
за телата да идва смъртта
за телата ни о не за душите простете
Защото това й остава амор на смъртта ха ха ха
Само това и остава...
От брега...