автор: botyofentiev

Ех, идеали! Ех, мечти!
Животът се оказа проза.
И толкова сега мълчи,
и толкова сега е поза.

Не си отивай ти от мен –
мое рицарско сърце.
Искам да съм устремен,
да зная за какво се мре.

Не си отивай ти от мен –
моя рицарска съдба.
Не ме оставяй уморен,
така спокойно да умра.

Но за какво ли да живея?
Надеждата излъгана е мъртва.
Мислех, че ще подивея,
но пак Земята се завъртва.

И да не падна аз от нея
си търся други идеали,
за които да живея,
за които биха ме предали.

Завиждам на Христос за кръста,
за програмираната му измама.
Не надскочи никой ръста –
да възкръсва и да го няма.