автор: apostola

Зелено стръкче е наболо
да търси дневна светлина.
След зимата полето голо
излъчва хлебна топлина.
Дърветата в зелени дрешки
с цвят към слънцето поглеждат
и във зениците човешки
те със радост се оглеждат.
Че даже и по късна доба
от пръст живота се възражда.
Изчезва зимната тегоба
и стрък под шумата се ражда.
Духът възкръсва сред цветята
и светът му става тесен.
Свободен литва над полята
носен от велика песен.
А горе- нейде в небесата,
глас Вселената разтресе:
да бъде чудо в чудесата!
И Той наистина Воскреса!