автор: ZAGORA

Когато пристигна беше на разведиляване.През годините бяха свързали планинските колиби с бетонови пътища.Неговото село беше от другата страна на баира.Когато влезе го посрещна мъртвешка тишина.
.Отвори прогнилата дървена порта и мина с камиона по наклонения плочник. Спря голямата машина на обраслия вече с треви стар харман и угаси двигателя. Слезе от колата изпълнен със смесени чувства. Не знаеше да се радва ли или да плаче.Чувствуваше се като оня библейски блуден син, който след дълги години на митарства най-после отново се е завърнал в бащината къща. Само че него нямаше кой да го посрещне. Вратата на плевника зееше отворена.Той надникна вътре. Плевникът беше празен. А някога, преди много години беше пълен почти до горе с дъхаво сено. Мъката го стисна за гърлото, докато затваряше масивната врата и дърпаше резето.
Заизкачва се по камените стълби нагоре. Не разбра защо, но отвори първо вратата на стаята, в която спяха майка му и баща му. Навсякъде се виждаше,че къщата е била ограбвана. Беше оголена и празна. Дори съдовете в долапа бяха отмъкнати. Нямаше ги сламениците, завивките, възглавниците...Но
беше останало голямото легло от ковано желязо, в което спяха някога родителите му. Седна внимателно върху голата пружина.Учуди се,че беше още здрава и стегната. Донесе от камиона кожата и двете топли одеяла. Застла кожата отдолу, а върху нея едното одеяло и легна. С другото се покри. Години не беше спал в истинско легло.Това сега му се стори,че не беше легло, а царско ложе. Разбра какво значи да се чувствуваш блажен. От всичко, което преживя през последните денонощия, усети че е превъзбуден.
Реши да си приготви обяд.Трябваше да побърза, защото от умора очите му се затваряха.В бюфета на средната си снаха откри неочаквано богатство. Няколко нащърбени чинии и купи,три вилици и три лъжици, потъмнели от времето и тенжера с обгоряло дъно. Отново прибяга до колата.Взе кутия месна консерва,пакет макарони, кафе, захар и бутилка бяло вино. Добави и тубата с водата. Накладе огън на поляната зад къщата. В двора имаше дърва за огрев в изобилие. Свари си първо макароните.Отвори и консервата. Наля вино в канчето, жадно отпи голяма глътка и изведнъж се почувствува млад и богат. Тишината звънеше в ушите му. Но човекът все пак я понасяше. Гълташе с наслада топлата храна, отпиваше глътки вино и му се струваше,че отнякъде го наблюдават родителите му. Имаше усещането,че тоя ден му е подарен. Може би за неосъзнати заслуги...Може би...Остави половината храна за вечеря. Ако все пак имаше такава... Накрая си свари кафе. Докато го пиеше, опиянен от аромата и вкуса му, реши да сложи мислите си в ред. Беше човек на науката, въпреки че вече не се занимаваше с нея. Реши да задгърби всичко преживяно. Ще се опита да го забрави. Все едно е нямал никога семейство. Нито жена, нито дете. През целия си досегашен живот е бил женен единствено за астрофизиката.Представи си,че от световния център за изучаване на Вселената го бяха командировали за неизвестен период от време на тая необитаема и неизвестна планета. Беше готов да се посвети до край на изучаването й. Още утре ще започне да работи по проекта. Ще си състави план, за да се организира добре.Успоредно с това ще създаде условия за добър бит. Ще пише дневник, ще изпраща сигнали за връзка с центъра и ще докладва за работата си.
Стана му много леко. Заживя с мечтата, че един ден ще се завърне при своите колеги и приятели и това ще бъде неговата най-велика житейска победа. После ще си отиде у дома, ще прегърне Рия и сина си и ще бъде много щастлив. Заспа дълбок сън и спа до утрото на следващия ден.
Събуди го песента на славей кацнал на вишната до оградата. Прохладният и чист въздух влизаше през отворения прозорец и изпълваше гърдите му със свежест. Погледна часовника си. Показваше пет и двадесет. Но това беше английско време. Превъртя стрелките два часа напред,за да заживее с българското време.Стана и отиде в кухнята. Отвори крана на чешмата и веднага потече вода. Беше кристално чиста. Щеше да се окъпе на двора със слънчева вода, но реши да я превари за по-сигурно ако реши да я пие. Направи си лека закуска и свари кафе. После се захвана за работа. В нишата под стълбите намери метли,лопата и стирки. Свали паяжините от таваните и прозорците. Измете усърдно целия етаж, а след това го изми два пъти. Сети се, че на края на селото някога имаше варница. Реши да отиде и да провери дали няма да намери малко негасена вар, че да си белоса стените. Беше съвсем близо. Едва ли имаше повече от 300 метра. Взе една кофа и потегли. През цялото време се оглеждаше и ослушваше. Ограбеното село глъхнеше. Мина покрай къщата на дядовия си брат. Баща му и чичо му Стамен бяха първи братовчеди. Къщата навярно беше също плячкосана, но поне не беше порутена.Реши на връщане да влезе и да я разгледа отвътре. Изкачи се неусетно по баира и стигна до варницата. Под една сушина,която варджиите са направили за себе си откри чували с негасена вар. Той сложи в кофата няколко камъка вар.Тъкмо щеше да си тръгва когато забеляза,че на 30-40 метра по- нагоре имаше подредени във формата на пресечен конус редове изпечени кирпичени тухли. Сърцето му започна да бие ускорено. Приседна на топлата земя.Толкова много късмет изведнъж му дойде в повече. Запита се колко ли години са стояли тук тухлите и кой ли е смятал да строи нещо с тях,но гладът го е притиснал. Затова е тръгнал да обикаля света, оставяйки зад себе си мечтата за строителство.Човекът също се размечта. Ако все още можеше да употреби поне половината от тия тухли, сигурно щеше да си иззида на подходящо място в двора пещ.Щеше да си направи и печка, на която да готви в по-топлите месеци.Замисли се ...Отдавна вече не зачиташе годишните времена. Старите сезони изчезнаха.Често се случваше ако през първия ден пече слънце и температурите са плюс тридесет и два-три градуса, на другия ден те рязко дападнат до около нулата и обилно да завали сняг,който за няколко часа да покрие всичко.
Отби се в къщата на чичо си Стамен. Извади ръждясалия обръч от портата и тя със скърцане се отвори. В долния край на двора имаше малка овощна градина. Петровките круши бяха вече узрели. По тревата лежаха нападали и презрели. Ябълките вече се червенееха,а сините сливи изпълваха със сокове плодовете си.Джанките и те бяха узрели. Бавно заизкачва стъпалата нагоре. Вратата беше отворена, но напълно здрава.Помисли си колко ли много пъти се е отваряла тая врата? Може би колкото пъти викаше отдолу братовчед си Светльо за игра. Направи му впечатление, че покъщнината въпреки очакванията му беше пощадена.Може крадците да са намерили нещо по-ценно и да са плячкосали него. Видя,че върху голямата кръгла маса в гостната имаше оставени някакви книжа. Реши да ги разгледа. Първо п