Вее вятърът бездомен.
Скита в мрака неразбран.
Търси той мига съдбовен –
от любовен грях огрян.
И надеждите разбулва –
сред мечтите търси рай.
Към насладата се втурва –
бъдещето сякаш знай.
Някъде гнездо ще свие –
уморен след дълъг път.
Тъжна немощ ще подвие –
тъй устроен е светът...