автор: Samanda

Те – безгрешните, невинните
не крачат по лика на земята.
ТЯ – душата наша човешка
от изповед и тиха молитва
всеки божи ден има нужда.
Виното и хапката нафора са
потребност на Духа насъщна.
Както за тялото водата и хлябът.
Ти, човеко, зажаднял за Истина,
лелеещ съвършенство и правда,
не върви по пътека буренясала
към храма! И да стигнеш до него,
ще спреш пред врата залостена.
Там отдавна Всевишният го няма.

Щом към небето грешник зов горещ
отпраща, Господ го чува и му помага.
Храмът е дом на Бога, където той нас,
рожбите Свои ги посреща и прегръща.
Както майка син, завърнал се от битка.
Спасителят не седи на трон – от позора
на чедата си прегрешили не се отвръща.
Всички в прегръдка сбира и ги приютява.
Не ги съди, със слово ги теши и опрощава.
В душите човешки свещи пали и ги упътва.

Човеко, в беда си, дириш Път към храма?
Сатаната бил завилнял под твоята стряха?
Търсиш ти купол, олтар, светлина и икона?
В Душата ти е храмът! Господ там те очаква!
Но… и рогатият не спи, върти космата опашка.
Нетърпеливо потропва с копита и те пресреща.
Единият огън пали в душата – Пътя ти осветява.
Другият – го гаси, сред тъмата неволи ти праща.
Жадуваш съдба честита? Открий в себе си Твореца!

Samanda