автор: irka

Дванайсет часа! Камбани звънят
и чукат се чаши. Наздраве!
А мисля си аз: "Как става така,
че в тонове всичко се слави?"
Дванайсет са те. Преплетени в хор
ту плачат, ту шумно се радват,
събуждат душите, даряват покой,
в акорди сърцата обвързват.
Честити са тез, що могат сами
съзвучия нам да даряват.
Честити сме ний да им върнем добри
Благодарност, и обич, и радост.
В дванайсет часа аз ти казвам: "Здравей!
Не отстъпвай ни крачка от слабост
все напред се стреми и води ни със теб,
със хармония ти ни дарявай!"