автор: yotovava

Аз вече отговор не търся.
Намеря ли го – и какво?
Ти дълго рови с кални пръсти
в глъбта на моята любов.

Не си дошъл, за да останеш.
Защо изобщо бил си път?
За пролетния бал е рано –
дори капчуци не сълзят.

Прекрасно пропиляно време!
Но трябва ли да се виня
за огъня, бушувал в мене,
оставил без покой съня?

За туй, че вярвах – доверчиво
на дума, ласка или жест.
Красиво бе! Така красиво!
Но трябва да си тръгнеш – днес!

Да ме забравиш ще е лесно.
За мене трудно – да простя,
усетя ли как мигом чезнат
най-свидните за мен неща.