автор: botyofentiev

На времето в пределите просторни
за кратък миг и аз се появих.
Земите приказни – и долните, и горни,
подготвяха за мен триптих.

В детството – тъгите си да срещна,
макар щастливо да остана то
и моята душа да стане грешна,
и завърти се пъкленото колело.

В младостта си – да съм безпогрешен,
под напора на всичките си грехове.
В мен – Богът млад бе предрешен
и вършеше каквото ще.

Сега, когато в зряла възраст,
натрупал спомени за мъдростта,
се чудя аз – Какъв ли кръст
ще ми подхожда най-добре за възръстта?

Дървен ли – от мойто детство?
Златен ли – от младостта?
Как да разпъна мойто роболепство,
за да възкръсна след това?

Коя е нишката в триптиха?
Кое е триединството на същността?
Измъква се животът тихо,
не отговаря при това.

Разпети петък е сега.