автор: lirik1

Беше привечер видях гълъба бял Знаеш нали
че когато летя аз виждам странни неща
Усетих трептенето Познах и душата
на гълъба бял от зъл вятър
понесена
към зловещата черна скала над водата

Черна индигова нощ и виолетова синя позлата
Аз скрих в ревера си гълъба от подранилата
снежна слана И приказката си бяла
заразказва ми Той...
---

Тогава свалих колчана разтопени стрели
и изплаках до болка прозрачно
магично мънисто

Посях го в пръстта обгорена от лихи съдби
за да поникнат мигом ярки звезди
В пречистата от Вяра

До Кръст и Надежда невидима и безкрайна
небесна Поляна за нищите духом

От Него засята Во веки веков

Амин