автор: mitkoeapostolov

Бог да го прости Тигърчо” – викам си и се кръстя под върбата край реката.
Тигърчо и Белчо попаднаха в нашето семейство случайно. Семейни приятели убедили майка да ги вземе. Тя не обича котки, но си казала – „да гонят мишките и змиите по двора, пък и внучето да им се радва”.
Оживи се градината с двете котета. Не променихме имената им, дори когато разбрахме, че са женски. Баща ми започна да ходи до село, за да им оставя храна. При първата ваксина на Белчо обаче, татко го хвана погрешно, котката го одра и той я хвърли на земята. Почти я уби. Оттогава Белчо не даваше да го докосваме.
Когато им слагахме за ядене, котките ни изчакваха да се отдалечим. Белчо се приближаваше пръв към храната и чак когато свършеше, Тигър започваше да яде.
Тази пролет майка реши да сади цветя в градинката, но двете котета разравяха лехите. „Да ги махнем” – предложи майка. „Поне едното.”
От петия опит бащи ми прилъга Белчо да влезе в капана. Отнесоха го в града. Отначало помислихме, че Тигър не е забелязал. След няколко дни обаче, престана да се храни. Започна да кашля и да се чуват хрипове. Отведохме го на ветеринар. Последва седмица лечение с антибиотик и инхалации.
Върнаха ни го за събота и неделя, за да подиша чист въздух. Днес е Цветница. Един ден след Лазаровден. „Бог да го прости Тигърчо".