автор: osi4kata

Сама жена в най-есенната нощ
е седнала върху перваза на живота си.
Под нея - пропаст, а над нея кльощава
луната тъне във смразяващата готика
на предстоящото си погребение,
защото утре вечер ще умре.
Като жена във божите селения
ще хлътне тя в среднощното небе,
а после ще възкръсне. Месечина,
седеф от мида, люспица от страст,
растяща с времето. И ще отмине,
тъй както ще отминем ти и аз.

Сама жена в най-есенната нощ
е седнала върху перваза на живота си.