седя на някакви стълби
някъде в един град
там разстоянията се измерват в погледи
времето в мълчания
а враните се прераждат в хора
студено е
очите ми гледат на изток
някога оттам изгряваше слънцето
жълто
топло
сега е само посока
пространство
извадена очна ябълка