автор: Gerlan

Извинявай любов моя, че не нахраних гълъбите
просто трохите, които останаха…от трапезата
сметох по навик. Когато обратно се качвах по
стълбите, с празна кофа в ръка , след празника,
се замислих за ръждясалата красота на кафезите.
В , които живеем, сред купища срам. Страннико?
Гълъби, все още има. Дори без крила-те си го могат.
Някои даже ги ядат. Но останалите ги хранят…
Извинявай любов моя, че не успях…да полетя?

01.01.05г.