автор: Albatros

... защото Добротата ми е свята,
и колкото да ми е крив светът,
на обич аз се учех от децата! –
и чист преминах своя дълъг път,
слънца рисувах с цветни тебешири,
дъждът немилостиво ги изтри,
пропадах с тях зад голите баири –
надеждица да диря вдън гори,
о, как потъвах в детските зеници,
скиталец през словесния си кър! –

как вярвах, че за хорица и птици! –
светът ще се събужда по-добър,
връз мен се срути детското хвърчило –
и някак неусетно остарях,
но и до днес едно момченце мило
живее в мен между сълза и смях,
през вопли, страсти, скърби и несгоди
душата ми се учи да чете.
Защото с обич през света ме води! –
във мен едно забравено дете.

24 април 2021 г.
гр. Варна, 10, 00 ч.